вторник, 10 януари 2017 г.

"Отклонение", Блага Димитрова



Някъде в последните дни преди края на старата година внезапно и неочаквано се отклоняваш от набелязания списък с книги, зарязваш вече започнатите и взимаш „Отклонение“ на Блага Димитрова. Дори и ти не знаеш защо. Като че ли самата книга те повиква и ти се разкрива, за да те научи да се отклоняваш от начертаните пътеки. Започваш я сякаш в нея се съдържа цялата философия на вселената, а всъщност потъваш в (не)позната история. Сблъскваш се с една невъзможна поради времето, предразсъдъците и вироглавата гордост любов. Парадоксалното в цялата история с твоето лично отклонение е, че макар да си поставена в позицията на мъжа във връзката, посредством начина на писане на Блага Димитрова, ти го чувстваш чужд този мъж и през цялото време се идентифицираш с жената. Вероятно в това се състои и изключителността на този роман. Във факта, че всяка жена сякаш води монолог с въображаемия си партньор, а всеки мъж сякаш слуша този монолог. Разказва ти за една младежка любов, избухнала въпреки идеологията или благодарение на нея, на едно полусрутено таванче, в най-бедните години и продължила едва десет откраднати дни. Зависи от възрастта ти дали ще се припознаеш в някой от героите или те ще ти изглеждат чужди. Любовта им те изправя пред онази част от историята на страната ти, която от днешна гледна точка изглежда неразбираема, смешна в своята пропагандна идеология, жестока с осъждането на чувствата и изправянето пред другарския съд, където онези, които нямат смелост, нападат. Едно случайно отклонение 17 години по-късно отново ще ги срещне. Съдбата на главните герои е сякаш предопределена, а на теб така ти се иска да съблекат всички предразсъдъци, с които са се опаковали и да заживеят собствения си живот така, както заслужават. И макар да виждаш, че всичко води до обратното, до последно стискаш палци наум да изберат онова, което от тогавашна гледна точка изглежда безумно смело. И дори повече безумно, отколкото смело.
Чудиш се как до сега не си посягала на книга от тази авторка, която е изпреварила времето си, която пише прямо, която е толкова различна от останалите. Да, гледала си „Лавина“, зачитала си по някоя и друга страница от книгата и все си си мислела, че тя би ти харесала, би я припознала като много „своя“ книга, но кой знае защо така и не си я прочитала. Може би е трябвало да се отклониш в един ветровит декемврийски ден, за да откриеш красотата на писането на Блага Димитрова и да поискаш да събереш цялата ѝ библиография. Поне няма да търсиш в нета дали всичко е преведено на български. А най-хубавото е, че това е една много преиздавана авторка, което показва и колко е добра.
„Отклонение“ на Блага Димитрова е на изд. Хермес, а корицата е на Мариана Кръстева Станкова

И.

Няма коментари:

Публикуване на коментар