"Без нея", Рей Клууни

Началото на книгата прави една много бърза и кратка ретроспекция на това, което се случва в  „Отива една жена при лекаря“. „Без нея“ е нейното продължение и независимо от напомнянето на историята, не би била добра идея да се прочете, без да е четена първата книга.
Ако, обаче, сте очаквали сълзлива, сантиментална история за това колко му е мъчно на Стейн след смъртта на Кармен, колко страда и как това е променило изцяло начина му на мислене и на живот или как се е отдал на дъщеричката си, ще останете разочаровани. Все пак това е Стейн. Човекът с монофобията.
Така че книгата започва със стремглавото спускане на един вдовец по пързалката на удоволствията, неангажираността, многото лесни и еднодневни връзки /ако това изобщо могат да бъдат наречени „връзки‘/, дрогата и безкрайния купон. Не знам защо, но аз очаквах, че Стейн ще задълбочи отношенията си с Роуз, при която търси спасение, когато жена му е много зле и той не издържа на напрежението. Очаквах, че тя не е просто място за бягство, а намерено ново ниво на контакт. Мислех си, че ще разбере къде е бъркал с Кармен и ще ѝ се реваншира във връзката си с Роуз. Само че става точно обратното, Стейн се отегчава и бяга от тази любов. Честно, не знам как Роуз изобщо може да обича такъв егоист. Или Кармен как го е обичала. Или която и да е друга жена. Мисля си, че трябва да притежаваш почти никакво количество инстинкт за самосъхранение, за да обичаш човек като Стейн. Или изобщо да ти липсва такъв.
До средата книгата е като енциклопедия на разгулния живот.
Имаше един момент, в който си помислих „това или трябва да доведе до някакъв истински катарзис и обрат при него, или трябва да оставя тази книга, защото вече не я разбирам“. Още повече, че присъствието на Луна в живота на Стейн е толкова минимално, че сякаш почти го няма. Тя е отглеждана от приятели, детегледачки, роднини. Аз съм жена и това ми е много трудно да го проумея. За мен присъствието на останалия жив родител до детето, след загубата на другия, е много важно за преодоляване на болката. Но очевидно Стейн не мисли така и се спасява както само той може.

И точно, когато вече си мислех, че четенето на тази книга е загуба на време и Рей Клуун просто е решил да извади повече дивиденти от смъртта на жена си, се случват събитията от 11-ти септември, които правят онзи обрат в историята на Стейн, който дава смисъл на целия му живот. Това е момента, в който той осъзнава, че животът му се е превърнал в нещо като един от тези самолети, забиващи се в кулите-близнаци и че върви към собственото си самоунищожение. Това е момента, в който той осъзнава колко липсва на Луна и как „И ще се грижа добре за дъщеря ти.“ е останала само фраза във времето. Стейн взима крайното решение да зареже всичко и заедно с  дъщеря си  да обиколи Австралия по стъпките на Кармен отпреди брака им. И тук вече историята завива в съвсем друга посока. Макар и бавно, но много успешно, Стейн се превръща в онзи родител, от когото Луна има нужда. Нещо повече, този катарзис води до един самоанализ и той разбира какви са били страховете му през всичките тези години, от какво е бягал, какво е загубил, какво трябва да преодолее. И, за щастие, прави най-добрия избор накрая.
Тази книга разказва историята на една промяна. Разголваща, силна, с много хубаво чувство за хумор, самоирония и истинска откровеност. За Стейн най-добре важи израза, че понякога трябва да стигнеш дъното, за да се оттласнеш и да започнеш да се изкачваш. Аз лично не съм сигурна, че човек като него може да се промени завинаги и той от монофоб да се превърне в моногамен мъж, но при всички случаи вярвам, че всеки може да преосмисли ценностната си система, да пренареди матрицата и да заживее по нов начин.

Силно препоръчвам и двете книги на Рей Клуун, а аз нямам търпение да започна „Помощ, забремених жена си“, когато я намеря.

„Без нея“ на Рей Клуун е на изд. Жанет 45, в превод на Мария Енчева, а корицата е на Райчо Станев.

Ето и малко цитати от книгата :

„Историите в днвеника на Кармен неизменно повличат след себе си и сълзи, но, колкото и да е невъобразимо, точно към това се стремя. Това е плюсът на двете години рак. С Кармен се научихме, че емоциите не са табу. Пренебрегнеш ли ги, след известно време ти се връща тъпкано.“

„Болницата в Ко Самуи се помещава в модерна сграда, която на пръв поглед има доста надежден вид. Най-малкото по-надежден от този на болница „Лукас“. И е бяла. Това дава кураж на гражданина. Болниците трябва да са бели със закон!“

„Откъдето са минали англичани, всичко са окепазили с това ляво движение. Лявото движение е опасно за живота.“

„Един от най-нечовешките начини за събуждане, за които Amnesty International упорито мълчи, е от съня ти да те изтръгне детско гласче, врещящо на сантиметри от ухото ти.“

 "За нула време се оказвам горд собственик на два билета за Captain Nemo Experience. Утре татко и Луна ще могат да видят демо-версията на най-красивите коралови рифове и рибки на света.

Лодка със стъклен под.

Чак тук мога да чуя как в момента амстердамци се заливат от смях.“

„Тук трудно ще се натъкнеш на кръчма, а единствената разлика между тукашните жени и мъже е в брадите, които последните си пускат.“

„И междувременно се стараем да видим това-онова от Австралия, нали така и така сме дошли.

Заедно съставяме списък на животните, които срещаме. В него не липсват и чудновати индивиди. Ами така, де – какъв е тоя мозък, който е измислил кенгуруто, емуто и птицечовката? Създателят трябва зверски да се е отегчавал или най-малкото да е бил на психотропни гъби.“

„McDonalds е магнит за родители с чувство за вина.“

„Днес, десет години по-късном постепенно започвам да разбирам от какво действително ме е било страх.

Изпитвал съм невъобразим страх от любовта.

За пръв път в живота си бях подвластен на жена. Толкова се ужасявах да не изгубя Кармен, че сам направих стъпката към раздялата, - с безбройните си афери с други жени малко по малко разруших любовта. След което просто ми оставаше да дочакам присъдата.

......

Колкото и странно да звучи, трябва да съм благодарен на рака."