"Собствена смърт", Петер Надаш

„Собствена смърт“ е поезия в проза. Едно изследване на разпада на човешкото тяло, разгледано от позицията на езика, семантично поставено в писателска опитност. Това е разказ за началото на края, поднесен с лекотата, която само добрият познавач и преминалият през такъв тип преживяване  може да постигне. Един писател и една смърт. Собствената му смърт. Без тъга, без излишен драматизъм, без преиграване. Философски, но не само, поглед върху механизмите, които крепят човека като личност. Изследване на културологичното, историческото наслагване на опитностите, които го правят част от социума и в същото време съпоставянето с космическо-необяснимото субективно усещане за безкрайност и пълна липса на индивидуалност.
Това не е книга със заплетен сюжет, обрати и преплетени взаимоотношения на герои и в този смисъл едва ли има какво повече да се каже за нея. Но темата, която поставя, е изключително дълбока. Парадоксалното е, че точно вчера М. ми показа ето ТОВА видео, което говори за същите преживявания с други средства. Едва ли има по-голяма неслучайност от това.

„Собствена смърт“  на Петер Надаш е на изд. Алтера, в превод на Николай П. Бойков, а корицата, която много ми харесва с минималистичния си и стилен дизайн е на Капка Кънева.